ОЦЕЛЯВАЩОТО ПОВЕДЕНИЕ
Ал Сибърт

Ал Сибърт e психолог, който изучава поведението на оцелелите в Корейската война.

 Той открива, че "оцеляващите притежават някакво спокойно съзнание". Те реагират на грешките с шега, наместо с гняв.

 Характерът им е сложна съвкупност от противоположни черти: едновременно са сериозни и закачливи, твърди и нежни, логични и интуитивни, трудолюбиви и мързеливи, срамежливи и агресивни, самовглъбени и отзивчиви и т.н. Те са изпълнени с парадокси, което ги прави по-гъвкави и адаптивни. Те имат йерархия на потребностите и - за разлика от повечето хора - удовлетворяват всяка една от тях: оцеляване, сигурност, толерантност към околните, самоуважение и себереализация.

Основна характеристика, която отличава оцеляващите от другите, е желанието за съобщност - необходимостта да постъпват така, както е добре не само за тях, но и за другите. Те дават от себе си и оставят света по-добър, отколкото са го заварили. Когато всичко е наред, те се чувстват добре и насочват любопитството си към нови открития или потенциални проблеми. Макар че на моменти изглеждат безразлични, те са "приятели в тежък момент" и се появяват винаги, когато са необходими.
Човек може да се научи на оцеляващо поведение. За целта трябва да израснеш, като едновременно с това останеш дете. Да останеш дете означава да бъдеш като дете, а не да се държиш детински. Характерни за оцеляващото поведение са:

· Безцелна игривост заради самата игра, като тази на щастливо дете.
· Способност да се потопиш в някаква дейност до такава степен, че да изгубиш представа за времето, външните ..събития и всичките си тревоги, като често разсеяно си подсвиркваш, мърмориш или говориш.
· Невинно детско любопитство.
· Поведение на наблюдател, който не осъжда.
· Готовност да изглеждаш глупаво, да грешиш и да се надсмиваш над себе си.
· Способност да приемаш насочената към теб критика.
· Живо въображение, мечтателност, умствена игра и разговори със себе си.
· Съпричастност към другите хора, включително и към опонентите.
· Способност да виждаш връзките в случващите се неща, в организации или оборудване.
· Приемането на нарасналата възприемчивост или на интуицията като достоверен източник на информация.
· Толерантно несъгласие: отказ да се съобразяваш с неподходящи закони или обществени норми, като през повечето време все пак ги спазваш заради другите, освен ако не направиш опит да ги промениш. Това означава да избягваш излишната показност.
· Хладнокръвие в сложни, заплетени ситуации, които объркват и плашат околните.
· Оптимизъм и самоувереност пред лицето на превратностите.
· Способност да се поучиш от новите, неочаквани или неприятни изживявания и да се промениш благодарение на тях.
· Талант да откриваш нови, интересни неща; способност да извличаш полза от онова, което другите смятат за катастрофа или нещастие.
· Усещането, че поумняваш с възрастта и все повече се наслаждаваш на живота.

 

.......

 

оцеляване, сигурност, толерантност към околните, самоуважение и себереализация.


Основна характеристика, която отличава оцеляващите от другите, е желанието за съобщност - необходимостта да постъпват така, както е добре не само за тях, но и за другите. Те дават от себе си и оставят света по-добър, отколкото са го заварили.

Това като,че е писано за мен!Така го почувствах!Може би не по всички точки...а бе май по почти всички...:)
Явно съм оцеляваща!Как звучи само!:)))

Авторът ни представя оцеляването в нова светлина - не като крайна цел, а като предпоставка, като изначално необходимо условие за себереализация, факт уловен от miacarra. Оцеляването ценя най-вече като преодоляване на определена ,,погранична ситуация''/риск, изпитание, болест, смъртна опасност и пр./. То не само калява и възпитава характера/необходим за себереализацията/, но придава и по-висша ценност на живота. След оцеляването животът ни става друг, по-скъп, по-смислен. И не само животът, но и съоцелелите ти стават по-близки. Няма по-здрава спойка между хората от съвместно преживяната тежка участ.
Интересен паралел между самоиронията и оцеляването прави avangardi, опирайки се на тезата на автора, че ,,те реагират на грешките с шега''. В този ред на мисли, самоиронията би могла да се възприеме и като специфична форма на оцеляване.
Накрая не мога да не спомена, че ме впечатли широтата на корейския характер, така умело пресъздадена от автора.
Поздрави за поста! Лека вечер!

Обожавам да си се надсмивам ,владея самоиронията доста артистично , чак забавлявам дружките си , които покрай мене се понаучиха с усмивка да гледат и на себе си !