Прочетен: 5335 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 24.08.2007 13:23
разни неща, преминавайки през живота, ни карат да скърбим малко или много. Губим пари, ценности, вещи, работа, възможности, приятели, любов...
Скърбим безутешно и страдаме, докато идва време, когато усещаме готовност да оставим тези неща да си отидат, а ние да продължим нататък.
През първите години на демокрацията ликвидираха научно-иследователски институт, където имах престижна работа. Загубих място, където имах творческа работа, положение и признание. Чак след няколко години си дадох сметка за болката, която изпитах и преживях тогава. Все едно някой ме беше ударил толкова силно, че се бях свила на кълбо и ми трябваше време, за да мога да се изпъна отново. Бях потресена и не исках да повярвам, че това ми се случва. Имах чувството, че сънувам и това не е истина. Бях объркана и пропуснах тогава възможността за престижна нова работа., което разбрах по-късно. Но тогава бях вкопчена в копнежа по онова завидно положение, което бях постигнала. Отчаяно се надявах на чудо.
Е, чудеса стават , но не и в този случай!
Налагаше ми се, за да оцелея, да приема загубата, колкото и голяма да е тя за мен и да премина през скръбта!
Това беше като едно пътуване.
В началото се озовах пред Тунел: тъмен, влажен , без светлина или някъде в далечината блесваше едва забележим лъч. Стоях вцепенена пред този тунел и не можех да приема факта, че бъдещето ми е безвъзвратно променено и това, което беше в института няма да се върне никога. Потънах в този тъмен и безнадежден свят в угнетеност и разбирах, че част от мене беше умряла. Нещата никога повече няма да са същите.
Е, този тунел имаше край все пак! Животът за мен придоби отново цвят. Върнах си забравените удоволствия, а добавих и нови . Намерих си нова работа, в която постигнах уважение и признание.
И така в моето пътуване през скръбта пейзажът образно редуваше Тунелът на Витиня, Планината, Завоите по пътя и следващата Магистрала- приемането на новото положение, новата ми работа, новите ми приятели. Отдясно преминаваше Реката, която пречистваше душата ми от болката. Там ме чакат нови Територии.
сред полетата от бели асфоделии
лишени от скръб
опознали себе си
преодкриваме
дребните радости от живота...
И може би...
може би...
въпреки липсата
от предишното ..
сме
щастливи
с това
което
имаме
тук и сега...
:))
Такава нежност и хармония има в тези стихове!!!
Поздрави!
24.08.2007 16:59
И добре е, че важи "всяко зло - за добро".
Поздрави и лека вечер!
Целувки!!!
Поздрави!!!
Колко лесно е да се каже това и колко трудно е да се напипа тази тънка граница, за която говориш.
Ето едно приземяване на шопа:
"Оти ще се косим, като ще ми мине"
Де да беше толкова лесно!
Целувки!
2. Любимо занимание
3. За изневярата
4. Конфликти
5. Гняв
6. Женски сълзи
7. Трансформиране
8. Завист
9. Агресията
10. Доверието
11. Кипящ вулкан
12. Гостоприемство
13. Досадно рекламиране
14. Любов
15. Надежда
16. Споделено
17. Загубата
18. Желание за желания
19. Пак за любовта
20. Мълчание
21. Приказка
22. Любящо момиче
23. Родолюбие
24. Мъдрост и Лекомислие
25. Гласът