Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.08.2007 11:36 - Загубата на ...
Автор: injnina Категория: Тя и той   
Прочетен: 5335 Коментари: 8 Гласове:
0

Последна промяна: 24.08.2007 13:23


разни неща, преминавайки през живота, ни карат да скърбим малко или много. Губим пари, ценности, вещи, работа, възможности, приятели, любов...

Скърбим безутешно и страдаме, докато идва време, когато усещаме готовност да оставим тези неща да си отидат, а ние да продължим нататък.

През първите години на демокрацията ликвидираха научно-иследователски институт, където имах престижна работа. Загубих място, където имах творческа работа, положение и признание. Чак след няколко години си дадох сметка за болката, която изпитах и преживях тогава. Все едно някой ме беше ударил толкова силно, че се бях свила на кълбо и ми трябваше време, за да мога да се изпъна отново. Бях потресена и не исках да повярвам, че това ми се случва. Имах чувството, че сънувам и това не е истина. Бях объркана и пропуснах тогава възможността за престижна нова работа., което разбрах по-късно. Но тогава бях вкопчена в копнежа по онова завидно положение, което бях постигнала. Отчаяно се надявах на чудо.

Е, чудеса стават , но не и в този случай!

Налагаше ми се, за да оцелея, да приема загубата, колкото и голяма да е тя за мен и да премина през скръбта!

Това беше като едно пътуване.

 В началото се озовах пред Тунел: тъмен, влажен , без светлина или някъде в далечината блесваше едва забележим лъч. Стоях вцепенена пред този тунел и не можех да приема факта, че бъдещето ми е безвъзвратно променено и това, което беше в института няма да се върне никога.  Потънах в този тъмен и безнадежден свят в угнетеност и разбирах, че част от мене беше умряла. Нещата никога повече няма да са същите.

Е, този тунел имаше край все пак! Животът за мен придоби отново цвят. Върнах си забравените удоволствия, а добавих и нови . Намерих си нова работа, в която постигнах уважение и признание.

И така в моето пътуване през скръбта пейзажът образно редуваше Тунелът на Витиня, Планината, Завоите по пътя и следващата Магистрала- приемането на новото положение, новата ми работа, новите ми приятели. Отдясно преминаваше Реката, която пречистваше душата ми от болката. Там  ме чакат нови Територии.

 

 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kassandra - И отвъд реката сред полетата от ...
24.08.2007 12:07
И отвъд реката
сред полетата от бели асфоделии
лишени от скръб
опознали себе си
преодкриваме
дребните радости от живота...
И може би...
може би...
въпреки липсата
от предишното ..
сме
щастливи
с това
което
имаме
тук и сега...
:))
цитирай
2. injnina - kassandra
24.08.2007 12:32
Благодаря ти за чудесния коментар!
Такава нежност и хармония има в тези стихове!!!
Поздрави!
цитирай
3. fiona - Да, и аз съм така...
24.08.2007 16:59
Първо съм вещоманка :)). И към работата съм такава. Привързвам се към хората, средата и ако нещо се случи, в първия момент имам чувството, че се е сринал света. След това си давам сметка, че "всяко зло - за добро" и че тази раздяла всъщност е ново начало за мен. Известно време ближа душевни рани... после ми минава. :) Хубаво е усещането, че има нови територии за завоюване. :))
цитирай
4. injnina - fiona!
24.08.2007 22:38
Разбираме го с познанието и разума си, но емоциите и чувствата ни владеят толкова силно, че преминаваме задължително през душевни рани!!!
И добре е, че важи "всяко зло - за добро".
Поздрави и лека вечер!
цитирай
5. injnina - Няма връщане назад...
25.08.2007 11:26
ако е много силна болката и непоносима Природата си знае да я притъпи , като защитна реакция. Боли ли значи чувстваме и това е най-хубавото нещо на света! Сигурно ти звучи странно, но такъв е начина за придвижване напред!
Целувки!!!
цитирай
6. injnina - Размислих , bluebird!
25.08.2007 21:28
възможно е връщане назад, но отново пред входа на Тунела! Понякога не зависи толкова и от нас, а от времето което дистанцира и лекува, както и потопява в защитна забрава. Рядко си спомням за това, което разказах, като нещо което е станало в един друг свят!
Поздрави!!!
цитирай
7. injnina - Чувства и разум?
25.08.2007 21:54
А как да се движим гъвкаво между тях и да ги разпознаваме ? Може ли да погледнем чувствата си смело, да се освободим от тяхната хватка и да бъдат за нас просто преминаващи посетители?
Колко лесно е да се каже това и колко трудно е да се напипа тази тънка граница, за която говориш.
Ето едно приземяване на шопа:
"Оти ще се косим, като ще ми мине"
Де да беше толкова лесно!
Целувки!
цитирай
8. rotazia - Eдна работа не преобръща живота ...
13.12.2007 10:45
Eдна работа не преобръща живота наопаки както една внезапна смърт ! Драстичните промени са за силните,божествен тест за издържливост /Боже мой, защо ли ми даде да съм от силните ?/ Всевишния взема за да ни даде , а ние често забравяме да даваме и ставаме близки със самотата !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: injnina
Категория: Тя и той
Прочетен: 731483
Постинги: 150
Коментари: 1391
Гласове: 15151
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031