Скоро подреждах бюрото си и намерих  начената кутия цигари, забравена там от мен... Погледнах с любопитство и си спомних колко усилия ми трябваха да се науча да пуша!!! Това се случи в първи курс, като студентка. Всички около мен пушеха, а беше важно аз да не изоставам. Почти като спечелена битка или взет конкурсен изпит.
...И този навик стана неизменна част от мен . Където и да отидех , дори и да нямах чанта- имах цигари и портмоне. Пушех средностатистически цигари, по една кутия на ден. За жена това не е малко. От време на време се поглезвах с нещо по-екстравагантно. 
И когато един ден симптомите на пушачите ми напомниха, че всяко нещо има "цена" и тя е доста висока, за да продължавам да я плащам.
Почти на шега, на два-три пъти,  се канех да се откажа, но само до месец-два издържаха силите ми. Когато някой ме почерпеше в служебното барче и не можех да откажа разбирах, че съм се предала, защото не можех да продължа на аванта да пуша и купя ли -всичко става по старому. Работата ми беше напрегната, около мен преобладаващо пушеха. Не става...
И онова лято през отпуската ми в Троянския балкан попаднах на статия в някакъв вестник. Важното беше, че в нея се описваха последователно ден по ден какви са усещанията при никотиновия глад. Да, глад на организма, с който той се бори упорито. Препоръката беше да се пие на бавни глътки голяма чаша вода, ако има непреодолимо желание.
Първата фаза, която е около десетина дни, е придружена със физически симптоми, като главоболие, спазми на гърлото, безсъние.  За да заспя вместо да броя овце, както се знае този похват, аз изреждах на ум различни марки цигари, които бях пушила...
Следващата фаза беше продължителна, месеци, Усещане като замайване, необяснима тъга, апатия, чувство за нереалност... Силната мотивация и красивата местност в Балкана, откъдето започнах това начинание, извън работната среда и напрегнатото ежедневие, ми помогнаха и дадоха шанс да успея да преодолея този навик.

Напоследък установявам,че моите близки приятели преобладаващо са непушачи. Това е станало дори без да си го поставям като цел. Не ме дразни ако някой пуши, само ако е много задимено в помещението. Така че имам приятели и от другия лагер и не се мъча да ги отказвам или да ги убеждавам. Смятам, че всеки преценява за себе си и има право на това.

Изисква се огромна сила и воля, за да се пребори успешно човек с този изключително вреден навик!
Поздравления!:)

За мен беше важна мотивацията и познаването на очакваните дискомфортни състояния. Знаех, че са временно явление и вярвах в това.
Благодаря за коментара!
Приятен слънчев ден!
Поздрави!

Ами нека да си гледат както си искат!!!
На нас ни е само любопитно...
Целувки!

тъкмо си гася поредния фас и чета как си ги отказала цигарите...хм бъди сигурна пак ще ги пропушиш .
Ще стане така както ти е писано въе дадената ситуация в даденото време и на точното място,цигареният дим ще те завладее

Напълно съм съгласна с тебе! Може би да, може би не...
Поне за сега удържам фронта!!!
Поздрави!

Za tova se iska golqma volq.Bravo na teb,4e si gi otkazala!V momenta se ma4a i az,dano da uspeq:)

Ще успееш!!!
Важно е да не се отказваш, ако не успееш от първия път. На мен ми трябваха поне четири опита!
Но след това ще се чувстваш свободен човек!
Зарадва ме с този коментар след време!
Благодаря ти!