Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.01.2008 17:02 - Истинската вина
Автор: injnina Категория: Тя и той   
Прочетен: 5864 Коментари: 21 Гласове:
0

Последна промяна: 25.01.2008 17:17


Предполагам всеки я познава!
Спомних си една случка от детството. Често ходех на гости у  леля ми и играехме по цял ден с братовчедка ми. Била съм на пет-шест години. Обядвахме, закусвахме и хапвахме какво ли не. Но него ден сигурно един бонбон не ми е бил достатъчен, защото скришом бръкнах в шкафчето с лакомствата и набързо лапнах два-три наведнъж.  Всъщност бях си взела без разрешение, по-точно бях откраднала тези бонбони. Когато отвън чух шум трябваше да ги сдъвча набързо  и да дам вид, че нищо не се е случило. Мисля, че никой не разбра. Но след малко така се разхълцах, че не можех да се успокоя. Даваха ми вода и какво ли не. Леля ми ме попита:- Ти да не би да си крала яйца, че толкова силно хълцаш?- това е шега, която се подхърля просто така. Но аз нали си знаех  какво съм направила,  се почувствах много зле, изчервих се , изпитах силно чувство на вина, разплаках се  и си признах всичко. Тя се засмя, прегърна ме  и ми предложи още бонбони, ако искам. Каза ми също защо не са ни дали повече, тъй като  не е полезнно да се яде толкова сладко за зъбите . Така приключи тази случка и сега като размишлявам  разбирам, че като малко дете все още кодексът, управляващ моралния ми живот не ми  е бил напълно изяснен . 
При истинската вина имаме възможност да поправим или изкупим прегрешението си., което да ни освободи от вината.  Така както аз си признах и това беше начин да се почувствам добре и да забравя случката. Сега си я спомням толкова ясно и дори детайли от стаята, в която се проведе разговора.
В християнските традиции тези, които се изповядват  и се покайват биват опростени. В нерелигиозните общества тази роля се поема от психотерапевтите или близък човек. В известен смисъл няма значение кой е човекът, важно е да признаем вината си. Трябва да я изречем на глас и да я чуем. Това означава, че сме поели отговорност за нея и само тогава има възможност за опрощение. 
Ако вината е по-поносима, след като срещнеме разбиране или направиме нещо, за да поправим стореното, то това е истинска, а не невротична вина.
При истинската вина трябва да се запитаме:
- Отговорен ли съм за тази ситуация и защо?
-Каква система от морални убеждения съм пристъпил, за да се чувствам толкова виновен?
- Мога ли да променя някое от убежденията си?
- Мога ли да променя действията си в бъдеще?
- Как мога да поправя грешката си по начин, който да не донесе повече вреда в случая.



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. buboleche - абе зарежи тая ситуация.
25.01.2008 17:20
има неща ,които никога не трябва да се признават. един вид отговарят на последната точка - Как мога да поправя грешката си по начин, който да не донесе повече вреда в случая.- еми като не си признаваш. ;)
цитирай
2. vasisid7 - Поздравления за постинга
25.01.2008 17:24
Вина-изповед-прошка!Осъзнато покаяние...Всичко е толкова човешко.Нека да бъдем със светлина в душите си!Поздрав!
цитирай
3. lion1234 - Стана ми мило!
25.01.2008 18:51
Върна ме в детството. Помня, че в твойта роля бе брат ми, само че за разлика от теб той унищожаваше
всички шоколадови бонбони до един, намереше ли
нарочно скритата от нашите кутия. Помня веднъж,
връщайки се от училище, как заварих брат си посърнал,пребледнял и го питам:,,Какво става?''.
Мълчи. Майка ме светна: нашият човек опукал поредната скрита кутия с бонбони и легнал следобяд уж да поспи. Не след дълго обаче се запревивал от болки в стомаха и се разциврил.
Последвало прилошаване, бегом до тоалетната и,естествено, ,,италианска'' мозайка. Притеснена,
на майка ми не й било до упреци и просто го прегрнала и успокоила. След понесеното си физиологично ,,наказание'' на брат ми вече не му бе необходимо да бъде предупреждаван или заплашван: със страх посягаше да вземе дори един
бонбон! Та ето как понякога природата встъпва в ролята на естествен регулатор срещу неуважението на мярката. При теб, впрочем, се е
случило нещо подобно с хълцането.
За поносимата вина: напълно съм съгласен с теб!
А за непоносимата просто не ми се мисли: този ад
не го пожелавам на никого!
Поздрави!
цитирай
4. injnina - buboleche
26.01.2008 00:22
За да станем съвестни човешки същества , е необходимо известно количество вина, но също се нуждаем и от механизъм за обработване на вината , иначе рискуваме да се удавим в нея. Аз съм била тогава едно наивно и добро дете.
Ако аз не призная някое прегрешение на по зряла възраст, което е възможно , може да се почувствам виновна , но е имало случаи когато не съм изпитвала това чувство. Това зависи от способоността ми да се самозащитавам, резултат от опита ми, силата ми като характер и това, че съм жена. Да, някои неща не се признават на човека, когото бих могла да нараня, но ако се почувствам зле ще го споделя с някой, който няма да ме издъни и ще облекчи вината ми.
Поздрави и благодаря за коментара!!!
цитирай
5. injnina - vasisid7
26.01.2008 00:35
Да! Точно така е-човешко е! Екзистенциалната вина е свързана с приемането на нашите недостатъци, които ни правят хора. Трябва да носим тази вина елегантно, без да се смятаме напълно невинни, но и без да поемаме цялата отговорност за световните проблеми.
Поздрави!
цитирай
6. injnina - bluebird
26.01.2008 00:39
Благодаря ти, че отговори толкова задълбочено на поставените въпроси, свързани с механизма за обработване на вината. Ти направи примерен цикъл за изход от истинската вина.
Целувки!!!
цитирай
7. injnina - lion1234
26.01.2008 00:45
"Детство мое реално и потребно..."! Детска неподправеност дори и в такава ситуация, но сигурно намерих сили да си призная, защото съм очаквала рзбиране и защото ние израстнахме обградени с много любов и естествена природна красота и искренност.
Благодаря ти за коментара, който ми показа колко е важно да имаш човек до себе си, за да свържеш мрежата от взаимната свързаност между нас-човеците!!!
цитирай
8. buboleche - права си
26.01.2008 17:34
с петия коментар. това имах и аз предвид. абе разбрахме се. :)
цитирай
9. injnina - buboleche
26.01.2008 18:02
Така си е!!!
Целувки!
цитирай
10. maymi - Човекът...
27.01.2008 21:48
...е най-добър адвокат на себе си....
Иначе, признаването на вината е част от разбирането за истината - Това е най-лесния начин да не помниш какво си казал :)))
Поздрави за милия пост!
цитирай
11. injnina - Много точно допълнение към темата!
28.01.2008 16:44
"най-лесния начин да не помниш какво си казал"!!!
Благодаря за коментара, който внася един друг аспект към този въпрос!
Поздрави!
цитирай
12. 404ka - Дали всеки може да признае вината си?
28.01.2008 22:19
Понякога, както всички знаем , всеки има нещо, което не си е признал!
цитирай
13. injnina - 404ka
29.01.2008 21:02
Точно така е!
Може да признаем, но по-често в съзнателна възраст не си признаваме. Много е трудно за човека да си признае. Ако го направи обаче става по-силен и мъдър!
Поздрави!
цитирай
14. doka - Много хубав пост.....! :)
31.01.2008 00:24
....И много хубаво анализиран...! :) Напълно съм съгласна с теб,Нина....! -
Осъзнаване на вината......искрено разкаяние за стореното и решението,да не се повтаря.......изповед - пред Бога в "скришната
стаичка",или пред свещеник,психотерапевт или приятел(както казваш - на глас)....и тоогава настъпва онзи вътрешен, мир,който носи изцеление на душата,както всъщност го пише и в Библията-в която има толкова мъдрост - " Изповядайте един друг греховете си,за да изцелеете" ......и тогава настъпва пълната свобода от вината...и съвстта ни бива изчистена....чрез полученото Божие опрощение - следствие нашата вяра в Него...и съответно - прошката от човека....Така мисля
аз.... :) Спокойна да е нощта ти...и
лек и хубав... да е денят ти утре.... :)))))
цитирай
15. majkata - от прочетеното
31.01.2008 19:09
следва за кой ли път да направя заключението, че съм голяма бяла птица с къса шия:)), защото като се размисля аз май всичко си признавам:(
цитирай
16. injnina - doka
31.01.2008 20:00
Благодаря ти за допълнението, което ни насочва към Книгата на живота и мъдростта, към Божието опрощение и освобождаването от вината.
И за прекрасните пожелания!
И на тебе лека вечер!!!
цитирай
17. injnina - majkata
31.01.2008 20:02
Ще ми разрешиш да не се съглася напълно с теб!
Въпросът е пред кого точно си признаваш и за какво!
И дали някой би могъл да използва това неправомерно?!
Поздрави!!!
цитирай
18. majkata - Ами нали се сещаш,
01.02.2008 11:26
че като си честен задължилно се намира кой да използва това неправомерно:(
Аз вместо да се науча да не си признавам се научих да се боря с неправомерности:))))
цитирай
19. injnina - majkata
02.02.2008 12:01
Това е правилното решение, но е свързано с усилия и отстояване на позиции!
Не е много лесно, но пък човек запазва достойнството си!
Поздрави!!!
цитирай
20. rotazia - Няма вина без вина, мили мои, не е ...
05.02.2008 06:11
Няма вина без вина , мили мои , не е нужно нещо да се изрича на глас , да получиш някакво опрощение ! Важното е осъзнаването , и да простиш на другите , които имат вина за твоята вина , не за да омаловажиш своята вина ! Тя е достатъчната ти съдница !
цитирай
21. injnina - rotazia
05.02.2008 17:54
Съвсем правилно допълваш, че способността да изпитваме вина е признак за психологическо развитие.
Вината е свързана до голяма степен със съвестта и е важно да не я омаловажаваме!!!
Наистина "няма вина без вина"!!!
Поздрави!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: injnina
Категория: Тя и той
Прочетен: 604800
Постинги: 150
Коментари: 1391
Гласове: 15148
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930