Зимата била много сурова през онази година. Имало големи дъждове и наводнения. Един търговец пътувал към дома, когато видял в долината пред себе си много хора да прекосяват коритото на пресъхнала река. Знаел, че това е опасно и изпратил чирака си да изтича и да каже на хората бързо да излязат. Но докато чиракът  стигне до тях, отекнал силен грохот и прииждащата вода- бурна и пенлива- отнесла мнозина. Чиракът и търговецът спасили толкова, колкото могли. Когато ги извадили на брега на реката , добрият търговец им дал топла храна и чай. Но оцелелите не преставали да се окайват за положението си, мърморели, че храната е блудкава, а чаят не им харесва. Търговецът бил изумен, че след като са били спасени от смърт, тези хора се окайват, вместо да бъдат благодарни.
След малко минал един възрастен човек покрай тях и му казал: -Приятелю, хората така са свикнали с тревогите, че когато ги спасиш от удавяне и ги извадиш на брега да се подсушат, те започват да се безпокоят да не хванат настинка. Добре е, че си ги избавил от последствията на глупостта им, но да очакваш да се променят е неразумно.
-Хората се тревожат, защото мислят, че така трябва. казал чиракът на търговеца.
Двамата се засмели и продължили да седят на брега, без да се безпокоят повече за оцелелите, защото всичко било наред.
К.Хансард.

Какво невероятно усещане имаш за нещата...
Благодаря ти за думите, които написа за мен!
Целувки!!!

хората са такива и наистина няма да се променят. Дано само има повече като чирака и търговеца, които да могат да помагат,които да искат да помагат,без да гледат първо себе си, и такива като възрастния човек, който е проумял същността на човеците!

Всяка тревога за нещо, чийто последици биха били незначителни , не си заслужава да се превръща в проблем.
В крайна сметка всички наши проблеми изчезват или се решават. Другото е въображение и има хора, които изживяват неприятности, кожито никога не ги сполетяват.
Поздрави и лека вечер!!!

Malko sa tezi, koito ospqvat...!