Мъката се прокрадва и ме завладява напълно. Малко по малко осъзнавам, че съм била отхвърлена!  Чувствам се съсипана, зарязана, непотребна, изхвърлена от играта.

Толкова е трудно за приемане! Потапям се в текущата си работа. Чувствам се скована Виждам само болката . Винаги съм вярвала, че владея живота си. Осъзнавам, че трябва да се придвижа към ново състояние, но това не е толкова просто и лесно за мен.
Изпитвам ярост- "Как можах да допусна това?"

Знам, че отхвърлянето има две страни- отхвърленият и този, който е взел решението. И двете страни в това отхвърляне правят своя избор. 
Затова ще трябва да си отговоря на някои  въпроси:
- Дали в крайна сметка отхвърлянето е унизително и срамно ?
- Моят характер ли е такъв , че драматизирам нещата, които се случват в живота ? Общо известната дилема за наполовина пълната или наполовина празната чаша!
-Защо съм позволила на някого да има власт над мене?
- Дали един напълно самоуверен и спокоен човек , който вярва, че макар и труден животът му е част от по-мащабен план, няма да почувства болка от никое отхвърляне?

че отхвърляне без болка, пък било то и кратка ..няма.Все пак по-хубаво е да мислиш за чашата като наполвина пълна -колко много още ти остава за пиене:-)
Поздрави!

някога си била "донорското сърце", което е направило някой щастлив..за дълго или не чак толкова. После знаеш, че е нужно да се поддържа с "лекарства"...в случая знаеш какви са те - съпричастност, ласка и много от онези малки жестове...обичам ги:)
Не тъгувай...

Загубила ли си някой безвъзвратно , не си ,нали ?
Значи нищо не си загубила ! Трябва ти една ударна доза позитивен егоизъм , защото е дошъл твоя ред да подредиш наново нещата си ! Никакво пристрастяване към болката и самотата ! Иначе се потъва .

Убедих се, че споделената болка е наполовина и с отслабваща сила!
Благодаря ви, че проявихте съпричастност и бяхте с мен , за да превъзмогна неприятните неща.
Това е нещо и материално и като признание и като загуба на власт. Може и без тези неща и наистина нищо не съм загубила!
"Ударна доза позитивен егоизъм"!
Поздрави!

и аз щях да ти кажа същото. Горе главата и нали знаеш - има много риби в морето ,които можеш да си препарираш над камината :)))
Целувки:)

Хубаво е да се научим да ЗАДРАСКВАМЕ безполезното,ненужното,обидното...първо в текущите задачи в бележника,после в паметта си и накрая-в сърцето си!Бъди силна и лъчезарна!

Мен пък ме предадоха приятелки. Едната след повече от 20 години. Болката си е болка, тя минава с времето. Важно е как ще погледнем на ставащото. Първо, мисля че е отвратително да се заменя хубавото чувство с омраза. Второ, ако погледнем на всичко, което ни се случва като на уроците на живота, то моята реакция беше благодарност. Бях благодарна за всичко хубаво, което ми е дало това приятелство. Бях позволила да ме работят и за това вината беше моя. Оттук нататък нямаше какво да си дадем една на друга. Беше дошъл естественият край на нашите отношения и аз го приех, без да съжалявам.
Твоята история сигурно е съвсем различна. Но принципът остава: да се радвам на нещо, докато го имам и когато го загубя да мисля за всичките прекрасни възможности, които ме очакват вместо да остана в миналото и да пропилявам бъдещето в съжаление по неща, които вече не мога да променя. Миналото трябва да бъде трамплин, а не домът ни със спуснати завеси и липса на светлина. Звучи глупаво и високопарно, но знам от опит, че всичко е в мислите ни. И каквито са те, това ни се случва.
Желая ти весели празници, оптимизъм и хубави нови перспективи. Късмет!

Дали приятелки, или работодател или приятел важно е как човек приема стреса! Понякога дори парите не са най-важното нещо.
Но скоро чух, че страданията давали на човека много знания.
Това утеха ли е или опит?!
Все едно го преживяваме и не трябва да има "спуснати завеси и липса на светлина"!
Много хубав коментар !!! Благодаря ти!