Прочетен: 5365 Коментари: 15 Гласове:
Последна промяна: 06.10.2007 16:17
Когато Тя говорела Той обикновено я гледал, но изобщо не отговарял.
Разговарял с роднини, приятели, колеги, но не и с нея.
Изпитвала безпомощност и провал. Живеела все едно с "каменен зад".
Открито споделила с него какво я притеснява и че проявява търпение. Но се обрекла на още по-голям стрес.
Тогава Тя казала "НЕ" на честното и открито общуване. Проумяла, че Той не допуска близост, защото се бои, че ще изгуби контрол над чувствата си. В моменти на интимна близост Той ставал друг човек, но само за кратко. На другия ден , или след няколко часа, стената се издигала отново.
Мълчанието му е оръжие!
Той се отчуждавал.
Той се затварял в себе си.
Тя се чувствала самотна, изолирана.
Той сякаш не се интересувал от нея.
Той не спорел, дори не се карал...
Тази негова пасивна агресия и желание да я наказва непрекъснато, както и контрол върху най-важните аспекти от живота й довели до неравенство на силите в двойката.
Тя изпитвала дълбоки чувства и говорела открито за тях и така станала уязвима и слаба . Тя поела рисковете на взаимоотношенията.
Има огромна разлика между това:
-Тя да е уловена безпомощно в капана на такава връзка.
-или Тя съзнателно да е избрала да остане с такъв партньор, след внимателно обмисляне и преценка.
При втория случай директният начин, без сложни обеснения и постановки , без да го залива с потоп от думи и емоции, без доводи и извинения, ще е полезен за възстановяване на равновесието в двойката.
Благодаря за коментара от друга гледна точка към темата.
Поздрави!
Щуро и непредсказуемо поведение и други интересни за теб неща от живота ще го извадят от привидното му равнодушие.
Как беше- различна ценностна система може би?
Поздрави!
Ами нормално е, но според мен не е толкова тъжно чак!
Тъжното всеки сам си го прави. Ако този човек е изхабен има други можеби неща или хора. Не може да се върне и промени нищо извън нас!
Поздрави!
Чудесно сравнение!
Поздрави и благодаря за оригиналния коментар!
Важното е, когато намираш извън къщи това, което в къщи вече го няма - да не нараняваш партньора си. Т.е. - да не е за негова сметка, да не го лишаваш от нищо, което той истински желае точно от теб. Тези, които успеят да намерят този баланс - зълго време са щастливи заедно. Това е най-вече баланс между личната свобода и доброволно налаганите ограничения в името на другия и общото. В първите месеци и години ние винаги сме готови да жертваме много повече лична свобода за другия. После нещата се променят - бавно, но неотменно. И ако единият започне да прави драми от това, да натяква, да се цупи - той ще сбърка. Обикновено това са по-неуверените в собствените си качества и достойнства личности.
Дълга е темата.... И интересна :)
Много задълбочен и реалистичен коментар от един Идеалист!?
Благодаря ти!!!
Поздрави и слънчев ден!
Благодаря ти за коментара, който ме накара да се замисля какво му е на него- Мълчаливия. Излиза, че и на него не му е лесно! Тогава? Защо взаимно се тровят? Както казваш - много е сложно, наистина и особено ако ние сами си го правим такова!!!
Прлиятен слънчев и усмихнат ден!
А кой е стихът?
Поздрави!
2. Любимо занимание
3. За изневярата
4. Конфликти
5. Гняв
6. Женски сълзи
7. Трансформиране
8. Завист
9. Агресията
10. Доверието
11. Кипящ вулкан
12. Гостоприемство
13. Досадно рекламиране
14. Любов
15. Надежда
16. Споделено
17. Загубата
18. Желание за желания
19. Пак за любовта
20. Мълчание
21. Приказка
22. Любящо момиче
23. Родолюбие
24. Мъдрост и Лекомислие
25. Гласът