.Прочетох в един  блог за разочарованието на една приятелка от друга. Тя питаше: Това приятелка ли е, ако ти е мъка, а тя ти е изменила? 
Попитах се : дали само едната приятелка трябва да е съпричастна?  

! Острата критика и упреците  не водят до нищо добро!
Дори и да имат основание те предизвикват омраза и гняв.
Критиката е безполезезна, защото човек естествено се защитава, отбранява. Опасно е защото се накърнява гордостта му. 
Да не забравяме, че хората са изтъкани ог емоции и предубеждения, мотивирани от гордост и суета!
Да се опитаме да разберем защо даден човек постъпва така. Нужно е търпимост и доброта. Може би тази приятелка е била само "морално кошче за преживяванията" на друг човек. Щадят  ли се чувствата? Никой не попита!
2. Всеки желае силно да бъде оценен и значим. И непрестанно да получава доказателства за това. Жажда за внимание? 
Затова ако нещо ми харесва одобрявам от все сърц;е и съм щедра към похвалите. Но ласкателството е друго- то рядко помага при проницателните хора. То е евтина похвала. 
В ежедневието често пренебрегваме искрената похвала , добрите думи ,които да са искрени.
3.Да се съобразяваме какво иска другият. 
Умението да разберем гледната точка на другия , и чак сле д това своята собствена, така че и двете страни да оцелеят!

А къде да окачим предателството?!
Благодаря ти за постинга!
Целувки!

http://miacarra.blog.bg/viewpost.php?id=57950 извинявай че те препращам към моя блог но това е моя начин да изразя мнението си по този въпрос
затова трябва много да ценим приятелите си ... или по скоро тези които заслужават да носят това име. Повярвай ми според мен са много малко тези хора