Постинг
25.02.2007 18:43 -
Едно мнение за изневярата
Има изневяра, която е като веригите за бързо хранене- мимолетна наслада на мига и утоляване на желанието.
Има и друг тип- като предателство- дълготрайна връзка, изпълнена с емоции и без банално ежедневие. Тя ограбва и дистанцира двамата партньори в брака.
Но и в двата случая, когато се разбере за това- нараняването и страданието е голямо за потерпевшия. Какво му остава? И той на свой ред да направи това? да отмъщава с всякакви средства? Глупости! Най-голямото отмъщение е да се наслаждава на собствения си живот!
Все пак - Какво значи МОДЕРАТОР(това зву...
важното - финансови улеснения за новатор...
Човекът без мнение
важното - финансови улеснения за новатор...
Човекът без мнение
1.
анонимен -
Изневярата!
27.02.2007 01:44
27.02.2007 01:44
Винаги съм си мислела, че е изневяра към самия себе си, към идеала ти.
цитирайТова, за което казваш, е висше духовно преживяване- другото е първично, човешка слабост.
Приятен ден!
цитирайПриятен ден!
И в двата случая резултата е гузна съвест.Усещане че си предал нечие доверие,божието доверие.Съпружеската клетва е за вярност , не само във физическия смисъл.
Поздрав
цитирайПоздрав
Поне това е утехата за другия, потерпевшия. В повечето случаи като че ли човек, по-точно жената , не иска да повярва , че това се случва. И търси, и чака нови и нови доказателства. А то винаги е ясно. Усеща се по гузната съвест.
Прекрасно допълнение към постинга! Благодаря!
цитирайПрекрасно допълнение към постинга! Благодаря!
Има обаче и нещо друго.Умението и силата да простиш.Да се опиташ да проявиш разбиране и да си зададеш въпроса -Защо?
Бог , който е всепрощаващ ни учи на това и ние да прощаваме.Нека да намираме тази сила в себе си !
цитирайБог , който е всепрощаващ ни учи на това и ние да прощаваме.Нека да намираме тази сила в себе си !
- В името на любовта,
- В името на децата и на всичко, което до сега ни е свързвало !
Питам се - Докога?
цитирай- В името на децата и на всичко, което до сега ни е свързвало !
Питам се - Докога?
и за мъжката, и за женската изневяра...
Двама души се женят примерно на около 25 години. На 35-45 те (ако са личности, на които не им е чужд личностния растеж) са вече други хора. Гледат на света не по този начин, по който са гледали на 25. Включително и на човека до себе си. През това време любовта като явление никой не я е отменял. И на сърцето си не можеш да заповядаш. Какво да прави "бракуван" човек, споходен от любовта? Защото тя не пита какво ти е написано в паспорта...И не е задължително да дойде само веднъж в живота, да продължава С ЕДНАКВА ИНТЕНЗИВНОСТ до края на живота ти и то точно с човека, с който си създал семейство.
Семейството е социална институция. Любовта и физиологията не са социални категории. Става така, че тези три неща могат да си съществуват паралелно...
Как може да искаш човекът до теб "да е само твой"? Пък дори и да ти е съпруг. Бракът означава, че ти си го получил за вечно единолично ползване?
injnina, и двата варианта изневяра, за които пишеш са ми познати. Но кой знае защо (наистина - сама се чудя) никога не съм се чувствала наранена, страдаща, потърпевша...Може би над всичко все пак е било разбирането, че до мен е жив човек (при това - мъж:), който явно има нужда от нещо, което аз не мога да му дам - въпреки любовта, въпреки всичко, което ни е свързвало досега, въпреки децата и т.н. Знаеш ли кое е най-ценното - че СЕ ВРЪЩА ВКЪЩИ - при теб и децата.Мисля си, че единствено това би могло категорично да се изисква от него като брачен партньор.
Може би има хора, които и след продължителен брак остават толкова лудо влюбени един в друг, както в началото и никога не са обръщали никакво внимание на никой друг - не знам, не съм виждала такива...
Поздрав и усмивка за теб!:)
Много ми харесва блогът ти!!!
цитирайДвама души се женят примерно на около 25 години. На 35-45 те (ако са личности, на които не им е чужд личностния растеж) са вече други хора. Гледат на света не по този начин, по който са гледали на 25. Включително и на човека до себе си. През това време любовта като явление никой не я е отменял. И на сърцето си не можеш да заповядаш. Какво да прави "бракуван" човек, споходен от любовта? Защото тя не пита какво ти е написано в паспорта...И не е задължително да дойде само веднъж в живота, да продължава С ЕДНАКВА ИНТЕНЗИВНОСТ до края на живота ти и то точно с човека, с който си създал семейство.
Семейството е социална институция. Любовта и физиологията не са социални категории. Става така, че тези три неща могат да си съществуват паралелно...
Как може да искаш човекът до теб "да е само твой"? Пък дори и да ти е съпруг. Бракът означава, че ти си го получил за вечно единолично ползване?
injnina, и двата варианта изневяра, за които пишеш са ми познати. Но кой знае защо (наистина - сама се чудя) никога не съм се чувствала наранена, страдаща, потърпевша...Може би над всичко все пак е било разбирането, че до мен е жив човек (при това - мъж:), който явно има нужда от нещо, което аз не мога да му дам - въпреки любовта, въпреки всичко, което ни е свързвало досега, въпреки децата и т.н. Знаеш ли кое е най-ценното - че СЕ ВРЪЩА ВКЪЩИ - при теб и децата.Мисля си, че единствено това би могло категорично да се изисква от него като брачен партньор.
Може би има хора, които и след продължителен брак остават толкова лудо влюбени един в друг, както в началото и никога не са обръщали никакво внимание на никой друг - не знам, не съм виждала такива...
Поздрав и усмивка за теб!:)
Много ми харесва блогът ти!!!
С много голям интерес прочетох твоя коментар. Напоследък откривам за себе си силата на добре направените коментари. Проблемът е поставен и ето , че идва една нова гледна точка, един житейски опит, една емоция от съмишленик!
Наистина да се научиш да живееш с някого е непрекъснат опит. Преди време преживях болезнено такава ситуация. Страдах безумно, чувствах се предадена. Не затова, че го прави, а че допусна аз да разбера. И знаеш ли коя беше моята терапия. Изкарах шофьорски курсове и вече не се чудех коя и кого вози, а аз просто имах и друг живот. Смешо, но ето че помага понякога и най-баналното нещо!
Останах очарована от коментара ти!
Приятна вечер.
цитирайНаистина да се научиш да живееш с някого е непрекъснат опит. Преди време преживях болезнено такава ситуация. Страдах безумно, чувствах се предадена. Не затова, че го прави, а че допусна аз да разбера. И знаеш ли коя беше моята терапия. Изкарах шофьорски курсове и вече не се чудех коя и кого вози, а аз просто имах и друг живот. Смешо, но ето че помага понякога и най-баналното нещо!
Останах очарована от коментара ти!
Приятна вечер.
Тази твоя терапия е единствената възможна според мен. Ама това не е никак банално - не шофьорските курсове, а твоето усещане,че имаш свой живот.
Не знам, аз винаги съм била за абсолютно честни отношения. Може и да заболи, но да е честно. И какво, ако нещо става, а ти не знаеш? И си тънеш в наивно блаженство...Колкото по-късно узнаеш, толкова повече боли...Или ти го строяваш в две редици - да ти е винаги в полезрението и да не мърда...а той нощем е с теб, а си представя нея...а ти и представа си нямаш за това...Според мен това е истински ужасния вариант.
цитирайНе знам, аз винаги съм била за абсолютно честни отношения. Може и да заболи, но да е честно. И какво, ако нещо става, а ти не знаеш? И си тънеш в наивно блаженство...Колкото по-късно узнаеш, толкова повече боли...Или ти го строяваш в две редици - да ти е винаги в полезрението и да не мърда...а той нощем е с теб, а си представя нея...а ти и представа си нямаш за това...Според мен това е истински ужасния вариант.
Когато обичаш много един човек и живееш с него не една и две години вече фалшът се разпознава мигновено. Ами той се чувства гузен и от това конфузията е пълна. И започва да отрича, а ти може да се впрегнеш в манията на доказателственост и да търсиш нови и нови факти и доказателства... Става кошмар и взаимен тормоз. Съгласна съм с тебе за открити отношения, но ако човекът до тебе не иска това и отбягва директерен разговор? Сама се справяй! Както можеш и колкото можеш.
И накрая си казваш- щом не мога да реша този проблем- значи той не е проблем. Има два варианта- Раздяла или цивилизовано съжителство по правила. Уха! Колко е лесно!
В един блог "За еротиката и порнографията" се казваше, че благодарение на порнографията мъжът се излекувал от болезнената ревност към жена си. Ето такива неща се случват.
Приятна вечер-с най - добри чувства!
цитирайИ накрая си казваш- щом не мога да реша този проблем- значи той не е проблем. Има два варианта- Раздяла или цивилизовано съжителство по правила. Уха! Колко е лесно!
В един блог "За еротиката и порнографията" се казваше, че благодарение на порнографията мъжът се излекувал от болезнената ревност към жена си. Ето такива неща се случват.
Приятна вечер-с най - добри чувства!
Фалшът наистина се вижда веднага. На мен ми е смешно, но това означава, че той няма намерение да ме изостави напълно, нали? Иска "да си има" и мен, и нея...:) За мен е важно да му дам да разбере, че аз знам - да не се прави на разсеян...
Наистина е лесно - раздяла или цивилизовано съжителство по правила...При това ако той избягва директен разговор, правилата ги установяваш ти сама. И тогава могат да възникнат проблеми за него :) И да му се прииска все пак да си поговорите...:)))
Това е една безкрайна тема...
Усмивки! :)
цитирайНаистина е лесно - раздяла или цивилизовано съжителство по правила...При това ако той избягва директен разговор, правилата ги установяваш ти сама. И тогава могат да възникнат проблеми за него :) И да му се прииска все пак да си поговорите...:)))
Това е една безкрайна тема...
Усмивки! :)
Мъжете като че ли се страхуват да загубят сигурното, а другото искат да имат за забавление и за задоволяване на егото им. Генетична програма! Няма как!
Поздрав най-сърдечен!
цитирайПоздрав най-сърдечен!
Напълно съм съгласна с теб.
Перефразирайки известен афоризъм: ако не можеш да промениш гентичната програма, измени отношението си към нея...
Приятен ден! :)
цитирайПерефразирайки известен афоризъм: ако не можеш да промениш гентичната програма, измени отношението си към нея...
Приятен ден! :)
Наистина "Най-голямото отмъщение е да се наслаждава на собствения си живот!", но защо ли аз не се научих да прощавам? Преглъщам, продължавам напред, но не прощавам! Въпроса в отмъщението е дали си или не си със съгрешилия...! Когато веднъж простиш се очаква пак и пак.... до кога?! Аз не бих могла!
цитирайТук няма нужда потърпевшия да прощава , а да се замисли защо така , какво е пропуснал да вземе , да даде как да скъси отново растоянието , и т. н. , банално но вярно!
цитирайНе е банално, а е много точна гледната точка.
дали ако навакса пропуснатото другият ще престане да търси "ХРАНА" извън дома?
Благодаря за хубавия коментар!
Поздрави!!!
цитирайдали ако навакса пропуснатото другият ще престане да търси "ХРАНА" извън дома?
Благодаря за хубавия коментар!
Поздрави!!!
пишете и коментирате от собствен опит или като жертва на изневяра?
цитирайВъпросът е личен, но ще ти отговоря - и двата случая! Но в крайна сметка все е опит, нали?!
Поздрави!
цитирайПоздрави!
казвам го и от собствен опит. а по принцип мимолетната изневяра в определени случаи може да действа и като стимул за брака и афродизиак за секса на дългогодишни партньори...
цитирайВълнуващо нещо е изневярата , но дори елегантно сторена , може да е чак смъртоносна за потърпевшия...А тайни ...просто няма...
цитирайТърсене
Блогрол
1. Blogosfera: начало
2. Любимо занимание
3. За изневярата
4. Конфликти
5. Гняв
6. Женски сълзи
7. Трансформиране
8. Завист
9. Агресията
10. Доверието
11. Кипящ вулкан
12. Гостоприемство
13. Досадно рекламиране
14. Любов
15. Надежда
16. Споделено
17. Загубата
18. Желание за желания
19. Пак за любовта
20. Мълчание
21. Приказка
22. Любящо момиче
23. Родолюбие
24. Мъдрост и Лекомислие
25. Гласът
2. Любимо занимание
3. За изневярата
4. Конфликти
5. Гняв
6. Женски сълзи
7. Трансформиране
8. Завист
9. Агресията
10. Доверието
11. Кипящ вулкан
12. Гостоприемство
13. Досадно рекламиране
14. Любов
15. Надежда
16. Споделено
17. Загубата
18. Желание за желания
19. Пак за любовта
20. Мълчание
21. Приказка
22. Любящо момиче
23. Родолюбие
24. Мъдрост и Лекомислие
25. Гласът