Тази вечер един рижав котарак ме споходи! Застанал на перваза на прозореца ми и гледа- вечеряхме с мъжа ми. Загледах го и аз с голям интерес. Видях, че има голяма пухкава опашка. Расов екземпляр! Попитах се- на кого от съседите е? Казах си, че това е нещо ново за мен- да се заглеждам в котаци! Значи има значение кои са ти приятелите. 
И така- за готините кучкари и за котаците!
Защо ли реших, че е мъжкар? Видя ми се красив и пухкав- а нали в природата мъжките екземпляри са красиви, а женските са по-невзрачни?

ще го прибера и ще го гледам ,докато го потърсят ,
и се радвам , че има хора ,които обичат животинките.
Много интересен постинг .......

Досега съм имала само кучета и до този истински случай, който съм описала, нямах отношение към котките. Но сега откривам в тях много интересни неща и особено начина, по който този невероятен котак ме гледаше!

Трябва да обичаме всяка жива твар на нашата земя! И себеподобните дори! Нищо, че понякога не заслужават това.
Котаракът наистина ме гледаше тогава любовно и с интерес, но не беше сигурен в моите чувствата и не даде да го опитомя. Може би по-нататък, някой ден...

но моето е зайче и в разказче..
Поздрав!
Хареса ми!

Само на пръв поглед това е постинг за домашни любимци. Ако си представим вечерята на двама съпрузи, които няма какво да си кажат. Жената, жадуваща за внимание и преданост, съзира този рижав котарак, който я гледа с интерес и подчертано любопитство. То тогава може би ще разберем защо този епизод остава за дълго в съзнанието й и продължава да я вълнува по особен начин.