- Повод да спазим традицията, като поискаме прошка от близките си: 
Прости ми - Да ти е простено! 
- Повод да надникнем в себе си и искренно да нашепнем: 
Прощавам и съм свободен!
Дали умеем да прощаваме?
Познаваме ли силата на прошката? Разбрали ли сме, че друго нищо не обърква повече живота ни, провокира болести, така както омразата, угризенията и взаимните обвинения. Тези човешки реакции се градят на гнева, вината и враждебността. 
Как да се откажем от убедеността си, че винаги ние сме прави? Това наистина е трудно. Какъв път да извървим , за да простим, за да си простим?

но при мене никой не идва да я поиска -натъжава ме!

Казвай си го много пъти! А защо не и да отидеш ти при някой и да поискаш прошка? Имам една приятелка, която без иска чула как свекърва й говори на мъжа й много, ама наистина много обидни думи за нея и беше бясна, огорчена, че мъжът й слушал и нищо не казал в нейна защита, очаквала го е. Сподели с мен и заяяви, че повече няма да я пусне в къщата си, че вратата е затворена за нея и че няма да види внучетата си. Толкова категорично го твърдеше, такива мъчителни мисли я терзаеха, питаше ме как да постъпи. Казах й- прости й . Отговори ми - Не, няма. Последваха неприятности с мъжа й, с мъчителни взаимоотношения и т.н. Все пак след половин година, когато свекърва й поиска да види внучетата си тя преглътна и я покани в къщи и я поздрави, но не я посрещна все пак както е прието. Все още се питам- дали й прости истински или все още тай в сърцето си голямото огорчение. Вече не говори по този въпрос, пък и аз не я питам.
С тебе ми е приятно да общувам и още веднъж ти казвам- здравей !