Лятото е време на почистване и подреждане на дома. Прехвърлях книги и ги подреждах, вече в кашони, с надеждата да намаля броя им, като подаря или просто изхвърля някои, които не ми трябват.
Разлиствайки една книга от нея изпадна  цвете- теменужка! Поставена между страниците преди повече от десетина години. Запазила нежността си и по своему красива.
Всяко лято изсушавам билки и цветя, които сменям на следващата година с нови. Но това цветенце оставено там е издържало толкова време.
Спомням си моята любима баба, която ползваше тавана и стълбището към 
него, за да окачва малки букети, връзки или единични растения. Завързваше ги с 
тънка тел или канап, защото като изсъхнат те изтъняват. Мястото на сушене бе прохладно, тъмно и сухо.
Най-хубавите цветове, листа и клонки и др. трябва да изберем и да наберем в слънчев ден!

Твоят пост ме подсети за едно мое "откритие" при подобно почистване и нареждане. Бях силно впечатлена, когато в една картонена кутийка намерих малко букетче изсушени теменужки залепени върху листче. Изненадата беше по-голяма, когато прочетох посланието. Беше обяснение в любов от прадядо ми на прабаба ми преди годежа им през 1907 г. Още пазя тази реликва и вълнението ми всеки път е много силно когато държа цветенцата и чета думите.

Имаш страхотна реликва! И аз се развълнувах, защото това не е шега работа- 1907!!!
Поздрави!