Прочетен: 6892 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 04.06.2007 18:01
Завистта е разрушителна емоция и разяжда не само човека, който я изпитва, но и този към който е насочена.
"Завистта е безпокойство/неудовлетвореност/ на душата, произтичащо от това, че желаното от нас благо притежава друг човек, който не считаме за по-достоен от нас да го има"-Лайбниц.
Тази емоция ни кара да вярваме, че ако притежаваме онова, което има другият, ще бъдем много щастливи.
Понякога ни се иска да си го присвоим, или пък да го омаловажим. В това състояние обикновено виждаме възможностите, които другите имат- и нито една от отговорностите им, недостатъците и пречките в тяхното положение.
"Състраданието е мъка за чуждото нещастие, а завистта е мъка за чуждото щастие"-Платон.
Завистта е болезнена емоция и включва в повечето случаи гняв, алчност, омраза, негодувание, самота и депресия. Човекът, който е попаднал в лапите на завистта често се чувства пренебрегнат и смята, че животът е крайно несправедлив . Той роптае срещу онзи, на който завижда и го мрази.
Но завистта е сила, която може да ни тласне към по-нататъшно развитие . Когато се признае може да доведе до изпълняване на съкровените ни желания.
"Любовта гледа през телескоп, а завистта през микроскоп"- Х.Шоу.
Тъй като завистта е неудобно чувство и създава напрежение и дискомфорт, често правим какво ли не , за да се предпазим от болезненото й убождане. Ето как се преструваме, че завистта не съществува:
-Омаловажаване: чрез отрицателни изказвания и критики завиждащият се мъчи да убеди себе си, че няма смисъл да завижда.
-Самохулене: също се използва критиката като средство за защита от завистта, но е обърната към себе си, а не към околните.
-Провокаторът: той си е изработил стратегия как да избягва завистта- като кара другите да я изпитват. Подбира жертвите си, за които смята, че имат по-малко от него. Той се фука пред тях със своите качества, богатство, външност или талант. И когато те се чувстват унижени и завиждат, провокаторът се наслаждава на завистта към него.
Той се е справил със собствената си завист, като я прехвърля на другите, но плаща за това, като губи много значими приятели.
По материали на Франсис Уилкс- Нова психология на чувствата. "Интелигентните емоции".
Пирамидите в днешния свят
Съчинение разсъждение върху стихотворени...
05.06.2007 18:50
Човешко е да има при дадени обстоятелства завист, но нечовешко е вкопчването в нея и стремежът да се прехвърли на другите.
Част от завистта изчезва, ако се проумее истината за положението. Да си отговоря на въпроса кои са моите ресурси и достатъчно ли ги използувам? Гордея ли се с това, което съм постигнала?
Поводът да напиша този постинг е разпрата между блогери, която според мен е породена от завистта. Възможно е да греша, затова и не конкретизирах това в текста.
Цикълът на зависта завършва или члез получване на нещото или чрез намиране на заместител.
Завистта е стимул за придобиване на квалификация, пари, слава и т.н. , които ние сме в състояние да постигнем, но по някаква причина не сме го направили до сега. В този смисъл тя съдържа творчески потенциал и е сила за развитие.
БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ВНИМАНИЕТО КЪМ ТАЗИ ДЪЛБОКО ЧОВЕШКА ЕМОЦИЯ.
2. Любимо занимание
3. За изневярата
4. Конфликти
5. Гняв
6. Женски сълзи
7. Трансформиране
8. Завист
9. Агресията
10. Доверието
11. Кипящ вулкан
12. Гостоприемство
13. Досадно рекламиране
14. Любов
15. Надежда
16. Споделено
17. Загубата
18. Желание за желания
19. Пак за любовта
20. Мълчание
21. Приказка
22. Любящо момиче
23. Родолюбие
24. Мъдрост и Лекомислие
25. Гласът